Това приеха депутатите при гласуването на второ четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите. Увеличава се от 48 ч. на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите уведомяват кмета на общината. В документа се вписват целта, мястото и времето на проявата.
Въведен е тридневен срок, в който организаторът може да обжалва получена от кмета забрана за осъществяването на проявата. Обжалването се прави в съответния административен съд. Магистратите се произнасят по жалбата в 24-часов срок. Обжалването не спира действието на издадената забранителна заповед, се посочва в закона.
По време на обсъждането на законопроекта беше направено и предложение зони за сигурност да има и около сградите на Върховния касационен и Върховния административен съд, То обаче беше отхвърлено с мотива, че след тях и останалите съдилища в страната могат да поискат същата възможност.
С промените в закона и неговото заглавие манифестация вече ще е дума само в историята. Според промяната, оттук нататък ще се говори само за шествия.
Освен манифестациите, с промените в закона бяха заличени и областните и общински народни съвети, които все още съществуват като понятия в българското законодателство.
При гласуването отпадна приетото на първо четене предложение на Яне Янев събрания, митинги и манифестации да могат да се правят по всяко време на денонощието. Така остана забраната за организирането на подобни прояви между 22.00 и 6.00 часа, съобщава Екип Нюз.
След първото четене Янев заяви: За нас е необяснимо защо НС трябва да има специална зона за сигурност и защо народните представители са нещо повече, да речем от министрите, където няма такава зона за сигурност. ......................
0 коментара:
Публикуване на коментар