Празникът е календарно обвързан - празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии, населени с българи. Празнува се и в много други държави, не само източно-православни. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.
Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход. Има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Но така или иначе в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан дори и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден!
Гергьовден е най-големият празник на ромите - нещо като Нова година, Великден, Коледа и св. Георги в един ден.
На този ден празнуват Георги, Гергана, Гюрга, Гошо, Гого, Гошко. ......................
0 коментара:
Публикуване на коментар