На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик, заради гениалния си ум и деятелна воля за помощ на ближните. Той определя точния ред на църковните всенощни песнопения и създава Василиевата Света Литургия, която е запазена до днес и се изпълнява 10 пъти през годината. Свети Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. На погребението му се стича цяла Кесария, а след смъртта му Църквата го канонизира за светец, припомня News.bg.
В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата.
Сурвачките са направени от дрян - най-рано цъфтящото и със здрава дървесина растение. Украсата им е от нанизи пуканки, сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Децата започват сурвакането от най-възрастния, като казват пожеланията:
"Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.
Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,
до година, до амина."
Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните" дни и да предпазят хората от тях.
Обредна трапеза през този ден е блюдо със свинско месо, баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета-късмети, сарми, кокошка, мед, жито, орехи, тиквеник, туршия, пача, кравайчета, ошав.
На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa. ......................
0 коментара:
Публикуване на коментар