В София и Пловдив живее 1/4 от населението
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
28 Декември, 2009
Всеки осми млад българин има намерение да емигрира в близкото бъдеще. Това е един от изводите в годишния доклад за младежта за 2008 година, "забравен" от кабинета на Сергей Станишев и затова приет от Министерски съвет миналата седмица. Над 1\4 на възраст до 34 години пък планират да заминат на гурбет на Запад или "на временна трудова миграция", както е официалният термин. Нов интерес към емиграцията са регистрирали от Националния статистически институт след регистрирания спад между 2002 и 2006 година. Сегажелаещите да избягат от България са сред по-ниско образованите слоеве
АЛЕКСАНДЪР МИХАЙЛОВ
Населението в България застарява въпреки повишената раждаемост през 2008-а.
41 на сто от младежите биха се преселили веднага в чужбина, стига да имат възможност, показват обаче данните на социологическо изследване на "Медиана", направено през пролетта на 2009 година. Според агенцията през 2008-а броят на желаещите да заминат веднага е бил 36,6%, през 2006-а 28,7% и 64,7% през 2002-ра.
Вътрешната миграция пък е по направление "град-град" и "село-град" констатират от НСИ. Повече от три четвърти от младите хора на възраст от 15-34 години живеят в градовете.
В София и Пловдив живеят общо една четвърт от населението
Според статистиката в София преди една година са живели 1 162 898 души, което прави 16,4% от населението. В Пловдив 347 600, във Варна 318 313, в Бургас 188 861, в Русе 156 959, в Стара Загора 140 710 и 112 372 в Плевен. Това са и градове с население над 100 000 души. Най-малката по население община у нас е Видин, където живеят едва 110 хиляди души.
7 606 551 души е регистрираното население у нас в края на миналата година според НСИ. От 1989 година населението е намаляло с над 1 милион, а младежите с над 300 000 души.
В работоспособна възраст у нас са 63,2%, като процентът е най-висок в София - 67 на сто, и Смолян- 66 на сто. В областите Видин, Монтана, Ловеч, Плевен и Габрово процентът е под 60.
Най-голям относителен дял на младежите под 16 години има в Сливен - 18,6%, и Търговище - 16,2%. Процентът на младите е най-нисък в Перник- 12%.
Най-висока раждаемост е регистрирана в Сливен
Там е 13,2 на хиляда, следвана от Варна, Бургас и София. Най-зле е положението във Видин и Смолян, където раждаемостта е била съответно 7,3 и 7,8 на хиляда.
Във Видин е регистрирана и най-високата смъртност, където умират 21,8 души на 1000, и в Монтана - 19,4 на хиляда. Най-ниска е смъртността в Благоевград - 11,5 на хиляда, и в Кърджали - 11,7 на хиляда.
Рекорд по раждаемост за последните 14 години е постигнат през 2008 година, когато са се родили 77 712 деца. Това според доклада поставя България до Гърция, Словакия и Швейцария. По-ниска е раждаемостта дори в страни като Германия, Австрия и Италия. В резултат на високата раждаемост и ниската смъртност в България е регистриран и най-висок прираст след 1995 година насам. Въпреки това прирастът е отрицателен - минус 32 811 души, или минус 4,3 на хиляда. В ЕС положението е по-зле само в Латвия. Поради тези данни прогнозата на НСИ за развитието на населението до 2060 година не е розов. Според реалистичния вариант на НСИ през 2020 година у нас ще живеят 7 137 000 души, 6 302 000 през 2040-а и 5 475 000 през 2060-а.
Според оптимистичния вариант през 2020-а ще сме 7 200 000, а според песимистичния тогава ще сме 7 095 000.
0 коментара:
Публикуване на коментар