Метлище е нужно тук,голямо метлище за голямо метене !!

Sibylle Lewitscharoff

България е "една отвратителна, тъпа страна", "яденето е буламач в лошо олио", "съвременното изкуство - гнусно", "езикът - най-отвратителният в света", "тук жените сигнализират едно - че са ку..ви"... Това са цитати от най-новия роман "Апостолов" на германската писателка от български произход Сибиле Левичаров.

>>>

Сибиле Левичаров. Апостолов

Франкфурт на Майн 2009, София 2009, превод Любомир Илиев

Откъсът е подбран от Мария Василева

Още отдалеч съзираме някакво чудовище. Огромен бетонен блок върху плосък хълм, блок, наподобяващ разбит, разцепен череп, от чиято горна част изтича нещо. Пътят се вие около хълма. Оредяла иглолистна гора, която преминава в клек. Щом извъртим глави и погледнем нагоре през прозорците, виждаме как онова нещо заплашително е надвиснало.
Румен угасва мотора. Сами сме на паркинга, голям колкото игрище с олимпийски размери, с будка в края, пред която се виждат мотопед, стойка с пожълтели пощенски картички и две дремещи кучета. Вятърът духа студено и неспирно, неясно откъде. Румен влиза в будката и купува входните билети, три пъти 1300 години България.
Намираме се пред паметника 1300 години България.
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………
Срив в речевите способности.
Обичайните компенсаторни рефлекси не задействат. На човек му се приисква да се е научил да лети, за да се махне оттук.
Гадост. Угнетителна гадост. Всесилна гадост. Народна гадост. Която и дума да ми хрумне, не е достатъчна. Грубо, брутално, чудовищно – да, това подхожда, но то подхожда и за повечето паметници от последните сто години, както на Изток, така и на Запад. Насилствено, просташко, прекомерно – да, вярно е, само че това нещо тук е далеч по-неумолимо и отвратително. Грозно, отблъскващо, недодялано – да, така е, но все пак не обхваща целия ужас. Груба гадост. некадърна гадост, коварна гадост, противна, изнудваческа гадост – да и пак да, но с думи това чудовище не може да бъде щурмувано.
Метлище. Сутрин швабската ни баба метеше с такова едно метлище тротоара. Тук има нужда тъкмо от небесна метлище, с километрична дръжка и цялата от стомана, за да измете това плато, та българите пак да могат да гледат волно наоколо, да си вземат отпуск от насилствено наложената им история, да не виждат никога вече тия артефакти, чиято цел е да им внушат, че предците им са родени като кютюци, че като кютюци са съсичали всичко, което е попадало под копитата им. И само как са навъсени тия фигури – като за вечни времена!
Как не са се сетили да турят в разполовената грамада и високоговорители, за да обливат страната с ревове и крясъци, с блъскане на мечове и тропот на копита? Или фонтан, от който да пръска кръв?
Заплашително тихо е сред бетонните стени, тихо като на някое злокобно място. Дори птиците избягват да прелитат през изкуствената гигантска цепнатина.
Струпаното тук не само е грозно, то е зловещо. Ненормално и зловещо. Насила те натикват в тая зловеща бърлога, в този разцепен, разсечен, разполовен череп, в който българските герои от миналото – не, те не дремят в своите скални люлки, за да израснат полека от камъка, а изскачат навън, като разбиват бетона и смазват при това невзрачния като бълха човек, който, гледащ плахо нагоре със схванат врат и олюляващ се като смахнат, се е сгушил край пръстите на нозете им. На циклопски коне, с дрънкулки на шлемовете си върху челата, излети от бетон, грамадни и отблъскващи като етажите на панелен блок.
Арно Брекер, любимият скулптор на Хитлер, бил ваял гиганти? Ами! В сравнение с тоя войнствен цар и свитата му избраници Брекер е правил джуджета, и то в точни пропорции.
Метлище е нужно тук, голямо метлище за голямо метене. Това е условието, за да може един ден българите да се оправят, опустошената им земя отново да намери мярата и призракът на праотците да си остане там, където му е мястото: във въздушните простори. По-добре е да нямаш екзистенциална опора в историята, отколкото да имаш такава от фатално изсечени камъни.
с.112-113 / okrazhno.blogspot.com

......................

Новините на турски - за или против?

Толкова ли сме се оплели в идеологически паяжини, че вече не можем да изгазим от никакъв спор с разумни аргументи, а не с дрънкащи на кухо думи? Да вземем един от последните – да има или да няма новини на турски по Българската национална телевизия.

И този спор протича като наддумване между примитивното скандиране на Боян Расате и витиеватото пустословие на Лютви Местан или техни още по-безлични клонинги. Наслушахме се на надцаквания с етническата карта, призиви за национализъм и зачитане на човешки права, заплахи за претопяване и втвърдяване. Глупости, глупости, глупости.

Разумният въпрос е един-единствен и никой до този момент не е потърсил неговия отговор: има ли нужда от новините на турски език? Гледа ли ги някой, чака ли ги, разчита ли на тях, за да се информира какво се случва в България? За да има право на телевизионен живот, едно предаване трябва да има причина. Единствената смислена причина е да бъде гледано, да е нужно, да отговаря на нечии потребности.

Посещенията ми в села, в които преобладаващо се говори на турски (не много чести, но сигурно по-чести от посещенията на депутати от ДПС по такива села) показва, че никой там пет пари не дава за новините на турски по БНТ. Хората не си зарязват работата посред бял ден, за да седнат за десет минути пред телевизора и да научават какво се случва в България. Те всички имат телевизори. И сателитни антени.

Антените са насочени в една посока. Всички там гледат турски канали. Преди да тръгнат на училище, децата не знаят и дума на български. Други отпадат от училище, но поназнайват. Майките и бащите им работят в чужбина, но не в Турция. А в Германия, в Испания, в Италия. Хората много добре знаят какво се случва с живота в България, защото го живеят. Не се надяват на новини, които за десет минути ще им обяснят собствения им живот.

В съвсем друго положение са образованите, обикновено живеещи по градовете, български турци. Те знаят български много по-добре от много българи. И не разчитат на десетминутни новини. Те следят всяко предаване, коментират тънки детайли от изказванията, хващат още преди да е изречено лицемерието и увъртането, както го правим всички ние. И точно като нас се подиграват на турските сапунки, не защото са турски, а защото са сапунки.

Тогава: за кого (освен за самочувствието на ДПС) са тези новини по БНТ?

Възможно е и да не съм права. Може би по селата, където си общуват на турски, има много хора, които си гледат часовниците и в четири следобед засядат пред телевизора. Те са имали своите причини да не говорят добре български и може би сега се радват на правото си да получават информация от български източник за живота в България. Може би новините на турски ги приобщават към България по начин, по който нищо друго не може да ги приобщи. Може би така правят своя избор за кого да гласуват, да речем?!

Не знам. Знам само, че съдбата на новинарската емисия на турски трябва да се реши практично, извън паяжината от псевдопатриотични и псевтотолерантни словеса.

Знам също така, че ако образователната система продължава да е сляпа и глуха за увеличаващия се брой деца от турски и ромски семейства, които са слепи и глухи за българския език, в един момент ще престанем да се чудим какво да правим с десетте минути новини. Защото тогава ще има все повече хора, които не говорят български и съответно ще има нужда от далеч по-дълги предавания, и то на поне още един език – ромски.

А дотогава ще са се случили и някои непоправими неща с българския език. Сега турският език присъства в чист вид за десет минути на екрана. Само че ако съберем всички секунди, в които смешни чуждици без никакво разумно основание заместват/убиват българските думи, ще се окаже, че българският език изчезва за много повече от десет минути от екрана.

Дали някой има нужда от новините на турски, дали българският език не изчезва по съвсем различни причини от десетте минути на турски – това трябва да се проучва, да се изследва, да се анализира. Драги патриоти, направете си малко повече труд от това да скандирате.
actualno.com ......................