Проф. Чавдар Николов
Мерките, които правителството на премиера Бойко Борисов реши да предприеме за укрепване на законността и държавността, безспорно започват да получават широка публична подкрепа. И може да се каже, че те наистина са в синхрон с преосмислянето на ролята на страната в икономиката и обществото по света, но и отговарят на създалата се през последните години в българското общество нетърпимост по отношение на установената у нас двадесетгодишна бездържавност.
Крайно време е работата в системата на българските митници да се промени изцяло.
Крайно време е обаче да си отговорим на един въпрос. А именно, защо като държава си позволяваме безобразието българските митници да тънат в корупция, след като разполагаме с резерв от трудоспособни, порядъчни и дисциплинирани хора? Ако някой си въобразява, че например двеста евро или две хиляди евро подкуп, които в даден случай българският митничар взема, си остават за него, е в жестока заблуда. Да си припомним само публичните свидетелства от страна на бившия шеф на службата за борба с организираната престъпност от преди десетина години как куфарчета с пари от митниците са отивали чак до министър-председателя. Тогава ще разберем, че
системата на корупция в това ведомство през годините на прехода
е отшлайфана от долу до горе. Тя е с национални измерения. И ако служещите в митниците в най-близко бъдеще не бъдат изцяло подменени, шансовете за поврат в тази сфера са нулеви.
Но щом си говорим за укрепването на българската държавност, нека да си припомним времето преди нас, когато българските офицери са били наистина стопроцентови. Преди 1944 година офицер никога не е сядал в трамвая. Не е могъл да бъде видян да мъкне мрежа с покупки, камо ли с продукти. Офицер не е ползвал чадър, стига да не е придружавал дама. То и офицерските жени задължително са били от "общество", а не кои да е. Но това е отделен, много сложен за обсъждане въпрос. За да стане ясно какво имам предвид, ще поясня с конкретен пример. Според мен е напълно възможно пенсионираните български офицери, след едномесечни курсове, да могат да постъпват на митническа служба. На всичкото отгоре идеята ми е икономически обоснована. Защото получавайки едновременно офицерска пенсия и митничарската заплата, тези служители ще бъдат по-обезпечени и по-малко податливи на корупция от досегашните митничари. Истината е, че когато медикаментите са безсилни, идва ред на хирургията.
Между впрочем тъкмо наскоро на "Царя", на кръстовището пред БАН, реших да похваля един офицер, и съответно държавата ни за хубавата му униформа и напет вид, и погледът ми спря върху неговите обувки, които бяха по-непочистени от моите. Не на маневри, а на жълтите павета! Да не забравяме още, че
с подписа на висш морски офицер от резерва бе приватизирана
морската градина във Варна покрай култовата Алея Първа. Последствията от това действие, ако държавнически не бъде отменено, ще ги видим скоро и мисля, че няма да бъдат никак добри за средностатистичестическия гражданин. Но дайте заради наш Илия, както е речено, да не намразваме светия му адаш. Българската армия и офицерството са една от най-малко корумпираните държавни институции. Офицерите излизат в пенсия млади, а държавата не се е погрижила особено за тяхното пенсионерстване, както "едно време". Тогава например са им отпускали благоприятни заеми да си построят дом и специално са се заделяли общински и държавни парцели за целта. Но както казах, това е било в миналото.
Концентрацията на икономическа власт в лицето на неформалния лидер на "Лидер" и политическият ефект, демонстриран два пъти на последните избори, трябва да е обеца за всяко демократично ухо. Ако нещо подобно се повтори в нашата енергетика, то ще бъде в много по-голям мащаб. И тогава
ще си говорим за демокрация в България само по механите
и по пейките в градините, и то като за нещо абстрактно. Така че внимавайте, консули! Внимавайте много с бъдещите приватизации!
Известно е, че модата през двете десетилетия български преход беше такава, че Меката на ученето и специализациите за нашенците се оказа англосаксонският свят. За да се случи това, допринесе и доминирането на английския език като водещ международен.
Завърналите се у нас след специализация, каквото могли разбрали и осмислили, масово бяха свикнали не само да наричат нашата България в лош превод "тази страна", но и беззаветно изповядваха пазарно фундаменталистки идеи в някаква специфично балканска първична форма. Последните повеляват, че всеки икономически и социален проблем би трябвало да се решава чрез повече пазарна свобода и безпределна приватизация.
През 2008 година обаче се състоя грандиозното рухване на неолибералния мироглед в световен мащаб. И трябва ясно да се изтъкне, че това, което президентът Обама по необходимост извършва в Щатите, притежава определящите черти на мирогледна революция не само за американците. Глобалните й последствия тепърва ще се анализират и оценяват научно, защото прагматиката в днешно време видимо изпреварва теорията.
Интересно е да се отбележи и че германо-френският модел, същинският европейски модел на социално пазарно стопанство, независимо от неолибералните повеи през последния четвърт век, никога не е бил отменян. Бъдещето на стария континент в сегашния момент вече се очертава по-скоро в припомняне на донякъде позабравеното старо, отколкото в отхвърлянето му./monitor.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар