Местим стрелката назад в 4 часа в неделя
в Япония, Китай и щата Калифорния не признават смяната на времето
Колко е часът?
Бенджамин Франклин измисля връщането на стрелките заради икономии
Кому, по дяволите, е било нужно да тормози цялото човечество и да краде един час от деня ни всяка зима? Не може ли да ни прибавя само по един напролет? Вместо да проклинаме до небесата, може би трябва първо да видим причините, поради които утре отново ще трябва да сверяваме часовниците.
Преди много години, когато нашите баби и дядовци не са навивали будилници, са ставали всяка сутрин по изгрев, за да използват светлата част на деня в ползотворен труд. За тях не е имало значение колко е часът, не са имали работно време и графици, а само количество работа, което да свършат. Затова и са оползотворявали времето си на светло по-рационално. Именно този мотив - използването пълноценно на дневната светлина, е накарал в ума на американския общественик Бенджамин Франклин да проблесне гениалната идея за лятното часово време. Той пише писмо до редактора на вестник "Парижки журнал" през далечната 1784-а. Най-общо предлага парижани да стават и да си лягат един час по-рано през летния сезон. По този начин ще се използват много по-малко свещи - т.е. много по-малко ресурс за осветяване на тъмните часове. Към писмото си дори прилага точни изчисления, колко може да пести едно домакинство от практичната смяна на времето и ставането със слънцето, а не под час. Освен че Бенджамин Франклин е известен на света с основната си роля в създаването на Конституцията на САЩ, той е бил и виден изобретател, който експериментира главно с електричество. Но в биографията си е записал и създаването на затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците и бифокалните очила. След писмото на Франклин до "Парижки журнал" идеята му обаче няма особен обществен отглас. Реакции се появяват едва когато англичанинът Уилям Уилет я подхваща отново. Той публикува есето си "Пилеене на дневна светлина" през 1907. Размислите му са провокирани от една разходка в пролетно утро. Тогава ранобудният строител Уилет обръща внимание, че капаците на прозорците са плътно затворени, въпреки че слънцето вече светело с пълна сила.
Идеята се приема едва десетилетие по-късно. Смяната на времето е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916. Основната причина за това са били ограничените ресурси на армията и наложителното им пестене. Немската иновативност е последвана от великобританците, които в началото въвеждат лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916. Не стояли обаче така нещата в Щатите. По традиция американците са народ, който обича да разхищава и не се трогнали особено от пестенето на енергия и използването на дневна светлина. През 1919 година американският президент дори наложил вето. Някои щати и големи градове обаче продължили два пъти в годината да местят стрелките на часовниците. Хвърляйки се от една крайност в друга, през Втората световна война американците сменили времето си не само за един сезон, а за цели години. Необходимостта от икономии принудила президента Рузвелт да издаде заповед и от 2 февруари 1942 до 30 септември 1945 г. всички да живеят само по лятно часово време. След този случай САЩ още няколко пъти променяли законите си за времето. Като и досега няма единна политика за преминаване от лятно в зимно и обратно часово време.
Идеята за смяната на часовото време и заветния откраднат един час при преминаването на зимен режим има противници не само в Щатите, а и в цял свят. Според някои разчети преминаването към лятно часово време икономисва само 1% електроенергия. При това на следващия ден, след като хората не си доспят 1 час, броят на автомобилните катастрофи нараства с 8%. И в крайна сметка какъв е смисълът на смяната към зимно часово време? Докато при летните промени печелим още един час светлина, каква ни е ползата от зимните? Отговорът е много прост - ставаме не много, а малко преди изгрев.
Смяната на времето през шест месеца обаче безпокои лекарската гилдия. Някои специалисти твърдят, че рязката промяна разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Поради това има и някои държави, които не приемат йо-йо ефекта на постоянна смяна на времето - в Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан не връщат стрелките. Въпреки че в САЩ има закон за преминаването от лятно в зимно часово време, щатът Калифорния например не си сменя часовника и целогодишно живее в лятно часово време.
Преди много години, когато нашите баби и дядовци не са навивали будилници, са ставали всяка сутрин по изгрев, за да използват светлата част на деня в ползотворен труд. За тях не е имало значение колко е часът, не са имали работно време и графици, а само количество работа, което да свършат. Затова и са оползотворявали времето си на светло по-рационално. Именно този мотив - използването пълноценно на дневната светлина, е накарал в ума на американския общественик Бенджамин Франклин да проблесне гениалната идея за лятното часово време. Той пише писмо до редактора на вестник "Парижки журнал" през далечната 1784-а. Най-общо предлага парижани да стават и да си лягат един час по-рано през летния сезон. По този начин ще се използват много по-малко свещи - т.е. много по-малко ресурс за осветяване на тъмните часове. Към писмото си дори прилага точни изчисления, колко може да пести едно домакинство от практичната смяна на времето и ставането със слънцето, а не под час. Освен че Бенджамин Франклин е известен на света с основната си роля в създаването на Конституцията на САЩ, той е бил и виден изобретател, който експериментира главно с електричество. Но в биографията си е записал и създаването на затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците и бифокалните очила. След писмото на Франклин до "Парижки журнал" идеята му обаче няма особен обществен отглас. Реакции се появяват едва когато англичанинът Уилям Уилет я подхваща отново. Той публикува есето си "Пилеене на дневна светлина" през 1907. Размислите му са провокирани от една разходка в пролетно утро. Тогава ранобудният строител Уилет обръща внимание, че капаците на прозорците са плътно затворени, въпреки че слънцето вече светело с пълна сила.
Идеята се приема едва десетилетие по-късно. Смяната на времето е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916. Основната причина за това са били ограничените ресурси на армията и наложителното им пестене. Немската иновативност е последвана от великобританците, които в началото въвеждат лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916. Не стояли обаче така нещата в Щатите. По традиция американците са народ, който обича да разхищава и не се трогнали особено от пестенето на енергия и използването на дневна светлина. През 1919 година американският президент дори наложил вето. Някои щати и големи градове обаче продължили два пъти в годината да местят стрелките на часовниците. Хвърляйки се от една крайност в друга, през Втората световна война американците сменили времето си не само за един сезон, а за цели години. Необходимостта от икономии принудила президента Рузвелт да издаде заповед и от 2 февруари 1942 до 30 септември 1945 г. всички да живеят само по лятно часово време. След този случай САЩ още няколко пъти променяли законите си за времето. Като и досега няма единна политика за преминаване от лятно в зимно и обратно часово време.
Идеята за смяната на часовото време и заветния откраднат един час при преминаването на зимен режим има противници не само в Щатите, а и в цял свят. Според някои разчети преминаването към лятно часово време икономисва само 1% електроенергия. При това на следващия ден, след като хората не си доспят 1 час, броят на автомобилните катастрофи нараства с 8%. И в крайна сметка какъв е смисълът на смяната към зимно часово време? Докато при летните промени печелим още един час светлина, каква ни е ползата от зимните? Отговорът е много прост - ставаме не много, а малко преди изгрев.
Смяната на времето през шест месеца обаче безпокои лекарската гилдия. Някои специалисти твърдят, че рязката промяна разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Поради това има и някои държави, които не приемат йо-йо ефекта на постоянна смяна на времето - в Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан не връщат стрелките. Въпреки че в САЩ има закон за преминаването от лятно в зимно часово време, щатът Калифорния например не си сменя часовника и целогодишно живее в лятно часово време.
0 коментара:
Публикуване на коментар