През октомври 2007 г. 43 деца се разболяват от дизентерия. Хлапетата са на възраст между 3 и 17 г. 16 от тях са приети в инфекциозното отделение на болницата в Добрич. Останалите са оставени за лечение в дома.
През август 2008 г. отново възниква епидемичен взрив в приюта. Обхванати са 12 деца на възраст от 4 до 22 години, които са заболели в периода 8-15 август. В дом, в който се твърди, че децата се интегрират успешно и нещата вървят добре, горните примери показват само едно - докато се хвалим с общи думи каква добра работа вършим, елементарната хигиена в дома явно не е на ниво.
Дизентерия в дом образец - това не е част от хвалбите на директорката Върбанова.
По информация на Славка Кукова от Български Хелзинкски комитет при последната проверка от 25 март 2010 г. е установено и друго - смъртни случаи, които не се разследват и не се коментират. А те са твърде много дори и за един такъв дом. В периода 2006-2009 година има общо 26 случая с фатален край.
В смъртните актове като причини се споменават най-често внезапна сърдечна смърт или остра сърдечна недостатъчност. Всеки втори смъртен случай е придружен с липса на подкожна мазнина у починалото дете. Това говори за недохранване, но не е доказано все още, тъй като домът е в добро техническо състояние и храна за децата има. Просто не е имало кой да се погрижи за индивидуално меню на тези деца, които по една или друга причина са отказали да се хранят.
Общото при всички починали е, че няколко дни преди да настъпи смъртта, вдигат температура. След като вдигат температура, те умират от сърдечни пристъпи - това също не звучи добре за държавното заведение, откъдето са много чувствителни на тема "как се грижим за децата".
В същото време няма записи в рапортовите книги от дежурните, че е викан лекар. Само две от починалите деца все пак са стигнали до болницата.
За едно от тях директорката, като негов настойник, е попитана дали иска да се направи аутопсия. Тя отказва с мотива, че тези деца и бездруго са страдали цял живот, така че не е необходимо да бъдат мъчени и след като си отидат. Последният смъртен случай в дома е от 16 март тази година. Децата са погребвани от огняря, защото в селото няма гробар. Приютът в този смисъл едва ли е направен за децата. Както обикновено се случва в подобни домове - това е приют за местна работна ръка.
ОТКРИЛИ ПЕТ ДЕЦА СЪС СЧУПЕНИ КРАКА
Изводите, направени от няколко неправителствени организации, сочат, че като цяло домът изглежда добре, доколкото е възможно това.
Въпреки големия персонал (на едно дете се падат 0,7 служители) се оказва, че няма възможност за индивидуална работа с децата. На проверяващите им е направило впечатление, че 4-5 деца имат фрактури на краката. Има вероятност да са наранени по невнимание на санитарките, докато ги обгрижват. Според директорката това е невъзможно и по-скоро децата са се самонаранили.
Това пък е невъзможно според констатациите на лекарите. Няма механизъм, по който тези деца да се самонаранят така, че да си докарат точно тези фрактури, твърдят докторите. Упорито в такива домове върви мълва, че е възможна предумишлена жестокост от страна на персонала - случвало се е в други домове санитарки да осакатяват такъв тип пациенти, за да са мирни. Въпреки дизентерията според ХЕИ в дома всичко е наред. Храната е разнообразна и достатъчна. Остава обаче проблемът, че някои деца повръщат, не искат да приемат определена храна или просто в един момент отказват да се хранят.
И отново - въпреки големия персонал няма диетолог, който да се грижи за индивидуалните потребности на всяко дете, откъдето вероятно произтича проблемът с недохранването.
ПРОКУРОРИ ОТКАЗВАТ РАЗСЛЕДВАНЕ
Добричката окръжна прокуратура установява 10 смъртни случая в дома в Крушари само за периода от 2006 до 2007 г. - 7 през 2006 г. и 3 през 2007 г. Реалният брой на смъртните случаи обаче е 26 от 2006 до 2009 г. Това означава ли че други 16 смъртни случая няма да бъдат разследвани - и то пресни такива? Екипът на "Стандарт" още чака смъртните актове на последните умрели деца - така обеща директорката Юлия Върбанова. Затова пък добричката прокуратура изрично констатира, че "в този дом е установено, че смъртните случаи са често срещано явление" и въпреки това изобщо не обсъжда въпроса за вероятната връзка между тази висока смъртност и престъпни дефицити в грижата за децата. Напротив, прокуратурата отказва да търси "възможна наказателна отговорност за смъртта на децата, като имплицитно приема последната за нормална".
Смъртността на децата с увреждания в институциите е значително по-висока от общата детска смъртност в България. В домовете за отглеждане на деца при хлапетата от 4-18 г. тя е 0,03%, докато в институциите за деца с увреждания средната й стойност достига 3,04%. В дома Крушари смъртността е 26% за последните 4 г. - от 100 деца умират 26.
Едва сега започва разследване на общо 75 смъртни случая за цяла България, настъпили в рамките на 8 г., като голяма част от тези случаи са съсредоточени в 5-6 приюта. Изобщо обаче не се обръща внимание на възможната връзка между установените от самите тях липси на грижа (лекарско обслужване, адекватен персонал, рехабилитация) и смъртта на децата - в шест от процесните постановления това изобщо не е споменато от прокурорите. В останалите постановления с едно изречение, без никакъв анализ и мотиви, те заключават, че такава връзка няма. Становището на Български Хелзинкски комитет е, че проверката, извършена от прокуратурата, констатира смъртните случаи, без да е изследвана причинно-следствената връзка, довела до тях. Още повече че инцидентите се случват само в определени домове.
standartnews.bg ......................
