Сирни Заговезни

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.
 Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.

 Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.
 Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.
......................

Православната църква почита Св. Варвара

Българската православна църква днес почита паметта на Света Великомъченица Варвара. Светицата живяла по времето на император Максимиан, в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога, тя претърпяла мъченическа смърт от ръката на собствения си баща.

Света Варвара е родена в знатно семейство, отгледана и възпитана в езически дух от баща си, тъй като рано изгубила майка си. Независимо от строгото възпитание и зоркия контрол, който бащата упражнявал над живота на Варвара, Бог намерил път към сърцето й. Варвара станала християнка, приемайки свето Кръщение. Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения.

След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи. На заплахите на управителя тя отговорила: "Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за Неговото име...! Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Варвара била убита от баща си.  Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните.

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.

Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден. ......................

Започват най-дългите нощи в годината, дебнат болести

 Днес почитаме свети Мина - господаря на вълците

Днес, 11.11., православната църква почита паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Стефанида и Викентий.
В представите на българина свети Мина бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на т.нар. Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни, времето, в което вълците бесуват.
Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи. В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
От 11-и ноември започвали "вълчите празници", през които дебнели най-страховитите болести. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал "мратински".
Мрата била едра черна кокошка с големи очи и криле. Тя обикаляла села и паланки да търси обречените, чиито души трябвало да отнесе в отвъдното. За да се спасят от нея, на 11 ноември хората правели "мратиняк" - принасяли в жертва пиле.
Дори някогашните поверия да ви изглеждат наивни, възползвайте се от последните есенни (направо летни!) слънчеви лъчи, за да подготвите дома си за зимата. Уплътнете врати и прозорци, за да се предпазите от течение. Защото и да не вярвате в Мрата, не можете да отречете, че след вълчите празници започват най-дългите нощи в годината, когато болестите върлуват с голяма сила.
Днес да почерпят: Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.

......................

Хубав ден Великден. Още по-хубав Гергьовден!

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез, Адерлес, сред мюсюлманите и помаците.

Празникът е календарно обвързан - празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии, населени с българи. Празнува се и в много други държави, не само източно-православни. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход. Има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Но така или иначе в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан дори и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден!

Гергьовден е най-големият празник на ромите - нещо като Нова година, Великден, Коледа и св. Георги в един ден. 

На този ден празнуват Георги, Гергана, Гюрга, Гошо, Гого, Гошко. ......................

На Велика събота Пловдив ще посрещне Благодатния огън, който слиза от небето

Благодатният огън, който на Велика събота слиза от небето над Гроба Господен в свещения град Йерусалим, ще бъде донесен в Пловдив от Пловдивския митрополит Николай.

По решение на Светия синод на Българската православна църква Негово Високопреосвещенство ще отпътува за Божи гроб, за да участва молитвено в богослужението, възглавено от Негово Блаженство Йерусалимския патриарх Теофил III.

Благодатният огън е отражение на Божието снизхождение към човеците. Той е знак на Божията милост, която Господ Иисус Христос всякога проявява към нас.

Всяка година в навечерието на Възкресение Христово християни от целия свят се събират на Православния Великден в храма при Гроба Господен. В този свещен миг, по време на това дивно чудо присъстват и духовните водачи на другите християнски деноминации, чийто Великден невинаги съвпада с православния.

Йерусалимският патриарх единствен влиза в кувуклията при Гроба Господен, за да измоли слизането на Благодатния огън. Всички предстоятели, целувайки ръката на Йерусалимския патриарх, получават благословението му, за да получат от него Благодатния огън и да го преподадат на своите си.

След като патриархът излезе от параклиса на Гроба Господен със запалени факли от по 33 свещи, огънят мълниеносно се разпръсква из целия храм. Свещеният пламък е невеществен и в първите няколко минути не изгаря и не пари, не излъчва топлина.

Посрещането в Пловдивска епархия ще бъде в 18,30 ч. днес, на Велика събота - 3 април 2010 година. Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, придружаван от Негово Високопреподобие архимандрит Арсений, епархийски надзорник, ще кацнат на летище Пловдив. Ще ги очакват духовенството и миряните на Пловдивска епархия. В предварително подготвени фенери те ще занесат по градове и села, надлъж и нашир, светлината на Пасхалната радост.

По-късно - в 23,45 ч. - митрополит Николай ще занесе лично свещения пламък и в катедралния храм на град Пловдив „Света Богородица".

Екип на Пловдивска православна телевизия ще излъчи посрещането на Благодатния огън в Пловдивска епархия в интернет чрез www.plovdivskamitropolia.bg. След това ще се предава на живо пълното Възкресно богослужение. ......................

Днес е Разпети петък - денят, в който Божият син изкупва греховете на човечеството

Днес е Разпети петък - денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят пред Бог.

По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.
На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа. ......................

Честваме големия християнски празник Цветница

Според Библията на този ден Христос влязъл в Ерусалим и бил тържествено посрещнат като Спасител от местните жители. Те го приветствали с маслинови и лаврови клонки.

Големият християнски празник Цветница е познат и под името Връбница или Куклинден. Отбелязва се в неделята преди Великден и се възприема като възлов момент в обредността на целия великденски празничен цикъл.

В цялата страна е прието да се посещава сутрешната църковна служба - от храма всички отнасят вкъщи клонки осветена върба, за която се вярва, че има сила да предпазва от злини и да дава здраве. Върбовите клонки, обикновено завити на венец, се поставят на домашните икони и при нужда ги ползват за лек от уроки и уплаха.

Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името на бабата, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете естествено е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията. ......................

Християните почитат днес възкресението на Лазар !

На Лазаровден църквата почита с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, жестоко измъчван и убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст. Над мощите му ставали много чудеса. Той е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир "Свети Архангел".

Според народните вярвания, Лазаровден е празник на нивите, ливадите и горите. Легендите го представят като човек, който тръгнал с брадва в ръка, обикаля горите, подсича старите дървета, шумаците и храсталаците, почиства ливадите и ги подготвя за коситба. Затова на този ден земеделските стопани извършват такава работа на полето.

На Лазаровден момичетата стават "лазарки". Облечени в празнични дрехи, с венчета от цветя на главите, обикалят къщите и пеят песни, в които възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и други. Домакините ги даряват с яйца и пари.

На Лазаровден именници са Лазар, Лазаринка, Лазо. ......................

Днес свети Тодор съблича своите 9 кожуха, яхва бял кон и отива да измоли лято

Тодоровден се празнува в събота, в първата седмица на великденските пости. В българския народен календар първата седмица от големите великденски пости е наречена Тодорова неделя.

В центъра на празника са конете, затова той се нарича още и Конски Великден. Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор. На този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Там Свети Тодор слиза от коня и забожда копието си до него. Влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята.

Още докато Свети Тодор изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът (копието) на Св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята.

На празничната трапеза сложете питка, леща, гъбена чорба Днес да почерпят Тодор, Теодор, Божидар, Богдан, Найден. ......................

Сирни Заговезни е, ден на прошката

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.

Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор.

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.

Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста.

Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.   ......................

Днес е Голямата Задушница преди Великия пост

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - на Голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.На задушница на гробовете се кади с тамян, пали свещи и оставят цветя. Свещта е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.

Каденето с тамян е "за да избяга злото" и колкото е по-голям пушекът, толкова по-далеч ще избяга то, пише женското списание Hera.bg

По време на задушница се правят общи трапези. Първата хапка се слага на земята а първата глътка вино се изсипва на земята с думите "Бог да прости". Смята се, че ако по време на общите трапези около масата зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, близките дошли на гроба на починалият, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати.

Някъде вярват, че на Задушница покойниците идват на нашата трапеза за да се нахранят и за това на масата обикновено се оставя празно място. Това е и причина първата глътка са се излива и първата хапка да се изхвърля - за да се нахранят.

В някои краища на българия при помените на Задушница, съседите си раздават сол и брашно, за да се разсипят и стопят греховете на умрелите така както брашното и солта. В някои къщи пък първо давали от приготвеното жито на кокошките "за да не умре друг от къщата"- наричали го "коливо".

Всеки за раздавка може да подаде това, което има и иска. Най-прието е да се дава варено жито, пита, вино -символизиращи възкресението, плътта и кръвта на Христос, а също и плодове и сладки.

Важно е да се отбележи, че раздавки не се оставят върху гроба на починалите, защото те са предназначение за живите - за да спомнят с добро в молитвите си покойниците. ......................

Православната църква чества Васильовден, честито на имениците

На 1 януари (стар стил - 14 януари) Църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател Свети Василий Велики. Той е епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) и воюва успешно с широко разпространената през IV век арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос). Василий успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя.
На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик, заради гениалния си ум и деятелна воля за помощ на ближните. Той определя точния ред на църковните всенощни песнопения и създава Василиевата Света Литургия, която е запазена до днес и се изпълнява 10 пъти през годината. Свети Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. На погребението му се стича цяла Кесария, а след смъртта му Църквата го канонизира за светец, припомня News.bg.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата.

Сурвачките са направени от дрян - най-рано цъфтящото и със здрава дървесина растение. Украсата им е от нанизи пуканки, сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Децата започват сурвакането от най-възрастния, като казват пожеланията:

"Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.
Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,
до година, до амина."

Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните" дни и да предпазят хората от тях.

Обредна трапеза през този ден е блюдо със свинско месо, баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета-късмети, сарми, кокошка, мед, жито, орехи, тиквеник, туршия, пача, кравайчета, ошав.

На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.   ......................

Навършват се 6 години от гибелта на български войници в Кербала..

Днес се навършват шест години от гибелта на пет български рейнджъри при терористичното нападение на 27 декември 2003 г. в Кербала:
- капитан Георги Христов Качорин;

- старши сержант Иван Христов Инджов;

- младши сержант Антон Валентинов Петров;

- редник Свилен Симеонов Киров;

- лейтенант Николай Ангелов Саръев.

При нападението с камион-цистерна в база "Индиа" бяха тежко ранени редниците Таню Начев, Цветан Атанасов, Стефан Драганов, Илиян Иванов.

Леко ранени са и редниците Пейо Стоев, Георги Йоличов, Илиян Митев, Борис Борисов, Трендафил Качамаков, Венцислав Халваджиев, Мехмед Ялъмов, ефрейтор Веселин Сариев, сержантите Николай Колев и Чавдар Терзиев, старши сержант Марин Даков, старшините Георги Видов и Стефан Димов, припомня Dnes.bg. ......................

Стефановден е, почитаме първия християнски мъченик..

Днес почитаме първия християнски мъченик Свети Стефан.


От времето на Апостол Павел насам всички наричат свети Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви за християнската вяра. Св. Стефан е създател на първата християнска общност в Ерусалим. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а св.Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове.

Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена. Тъй като тя започнала да набира сила, юдеите му завидели, обявили го за измамник и го пребили с камъни. Единствената, която се молела за него, била Света Богородица. През 415 г. мощите на светеца били открити чрез видението на един свещеник. Те били пренесени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България.

На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона. ......................

Бъдни вечер е !

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.
На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Бъдни вечер е една от трите кадени вечери, другите са срещу Нова година и Йордановден, които са в зимния цикъл и се свързват с края на предишната и началото на новата година.
На Бъдни вечер в очакване на Коледа се прави традиционна трапеза, на която трябва да бъдат представени всички видове зърно, плодове, всички видове култури, които се отглеждат и се сеят в стопанството.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Гозбите са постни.
Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. Масата тази вечер не се раздига до сутринта. ......................

Игнажден е - не изнасяйте нищо от дома си днес..

На днешния ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец - един от многото ученици на Йоан Богослов.

Живял през ІІ век. Застигнат от участта на повечето ранни християни, вследствие гоненията срещу привържениците на тази нова религия, св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Загива на сцената на римския колизеум, разкъсан от диви зверове.

Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. Разпространен е в цялата етническа територия на България.

Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Ако сполезът е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет и успех във всичко. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома и главно в стопанството.


Православните християни могат да правят неща, които и атеистите обичат. При това без да нарушават канона. И няма да се чувстват грешни.

В деня, в който според вярванията започват родилните мъки на Богородица, задължително не се работи. На Игнажден не бива и да се изнася нищо от къщата - за да не излезе берекетът. Освен това не се дава нищо назаем. Ако колегата или съседът ви поискат пари - откажете. Не е грях, даже е богоугодно, нямат право да ви се сърдят, пояснява Стандарт.

За да е пълен кефът, идва още една добра, даже много добра православна повеля - на Игнажден не се става от трапезата. Иначе кокошките няма да мътят. Не се излиза даже на двора, за да мътят повече. Осигурихме яйцата и това прави деня още по-прекрасен. Затова заключете вратите. И Шакира да дойде, не отваряйте. По-добре да не ви влиза в къщата - може да не е късметлия.

След като сте заключили здраво вратата, отказали сте всякакви заеми и сте отклонили Шакира, което днес е богоугодно, седнете и не ставайте от тежката трапеза - да не изскочи берекетът. Вярно е, пости се още, ракията също не е твърде в канона, но пък прекаленият светец и Богу не е драг. Наздраве! ......................

Православната църква чества свети Спиридон ..

Православната църква чества свети Спиридон, епископ Тримитунтски, чудотворец. Той е роден на о. Кипър, живял през IV век. Хранел бедни и сираци, лекувал болни.

Поставен е за епископ в гр. Тримитунт на о. Крит. Празникът на Св. Спиридон се отбелязва като празник на различните еснафски организации - керемидари, тухлари, обущари, терзии, бакърджии, дюлгери, съобщи BTV. ......................

Празнуваме закрилника на моряците Св. Никола Чудотворец

На 6 декември празнуваме деня на Св. Никола Мирликийски Чудотворец. Той е покровител на моретата, моряците и рибарите. Затова по традиция на трапезата на Никулден трябва да има риба, най-често шаран.

Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията е на празничната маса да се сервират рибни ястия, най-често - пълнен шаран с орехи.

Източноправославната религия почита Св. Никола като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб. Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.

В образа на Свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езическия бог Посейдон. Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Имен ден днес имат хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.

На Никулден празнуват и банкерите. ......................

Православните християни почитат днес паметта на Св. Сава..

Православната християнска църква днес почита паметта на Св. Сава. Той е роден в Кападокия през IV век. Още 18-годишен се поселил в манастир, където получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници. Там постъпва в манастир, където прекарва 20 години. По-късно се поселил в пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд.

Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници - една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Умира на 94-годишна възраст в 533 г.

Преп. Нектарий е роден 1420 г. в Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и е наречен Никола. След смъртта на баща си заминава за Света гора Атонска, където приема монашеството и името Нектарий. Води благочестив живот, въпреки интригите на негови събратя, а когато остарява търпеливо понася тежка болест. Умира на 5 декември 1500 г. След 5 години монасите разкриват гроба му и намират светите му мощи нетленни. Правят за тях ковчег, върху лицевата дъска на който изобразяват лика на преподобни Нектарий.

Народната митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Днес именяци са Сава, Славка, Слави и производните на тях имена. ......................

Днес е Денят на християнското семейство..

Днес е Денят на християнското семейство

Днес църквата празнува Въведение Богородично - денят, в който Дева Мария влиза в храма. Когато тя навършила три години, родителите й Йоаким и Ана спазили обещанието си да я оставят в храма, за да служи на Господа и да се подготвя за великото си дело на Божия майка.

Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж - това е един от големите вселенски празници. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

......................