Десет бедняци-милионери

Кризата е тежка и за милиардерите. Някои от тях са изпаднали до толкова, че вече са само милионери, пише Profit.bg.
355 души са напуснали списъка на милиардерите в света на сп. „Форбс". Причините са лоши кредити, покупки на скъпи имоти преди кризата, проблемни разводи, разследвания на Щатската комисия по ценни книжа, и най-общо казано - кризата.
Вижте кои милиардери „обедняха" в последната една година:
Томас Фридман, писател и автор в Nеw York Times

Журналистът Фридман стана милиардер благодарение на барака си с наследницата на имотната империя General Growth Properties (GGP).
Приходите на компанията обаче се сринаха заради кризата и състоянието на семейството на Фридман се стопи от 3.6 милиарда на 25 милиона долара. Горките!
Едра Бликсет, съосновател на Yellowstone Club

Едра Бликсет стана собственик на луксозния ски курорт след като се разведе със съпруга си Тим Бликсет (също бивш милиардер).
Миналата година тузарският курорт обяви фалит и Бликсет съобщи, че активите й са на стойност едва 100 - 500 млн. долара. Курортът, който някога бе оценяван на 778 милиона долара бе купен от CrossHarbor Capital Partners за 115 милиона долара.
Алън Станфорд, председател на Stanford Financial Group

През 2008 той бе шеф на влиятелен хедж фонд, а сп. „Форбс" го оцени на 2.8 млрд. долара. Днес Сър Алън е зад решетките и е разследван за Понци схема, източила 7 млрд. долара.
Шелдън Андерсън, председател на Las Vegas Sands Corporation

Магнатът от Лас Вегас, който е абониран за списъка на „Форбс", загуби цели 25 милиарда долара през 2008 г., тъй като мнозина решиха, че хазартът не е най-разумното занимание по време на рецесията. Днес Андерсън разполага с едва 9.3 млрд. долара.
Робърт Джонсън, основател на Black Entertainment Television (BET)

Джонсън е първият чернокож милиардер. Това стана през 2001 г., когато Viacom купи кабелната му телевизия за 3 млрд. долара.
Той обаче преживя доста скъп развод - раздели се с жена си Шейла, което му струва 400 млн. долара. На всичко отгоре акциите на Vivacom се обезцениха стремително, от което той загуби около 500 млн. долара, обезцениха се и имотите, които той притежава чрез фирмата си RLJ Companies.
Омид Кордестани, старши съветник, Google

Имаше време когато висшият служител в Google и Личност на годината на списание Time притежаваше 1.9 млрд. долара. Тази година обаче той вече не е в списъка на милиардерите, заради скъп развод и поевтиняването на акциите на компанията.
Рандал Нардоне, съосновател на Fortress Investment Group
Откакто Нардоне направи хедж фонда си публичен през 2007, акциите са загубили 91%. Неговото лично състояние, което в един момент бе стигнало 10.7 млрд. долара на хартия, се стопи и той също напусна списъка на милиардерите. На всичко отгоре му се наложи да плати 22 милиона долара за имот, който той бе решил да купи в по-розово времена.
Хари Маклоу, основател и председател на Macklowe Properties

Маклоу направи една голям грешка - през 2007 той взе заем от 5.8 млрд. долара от Deutsche Bank за покупката на имоти за 7 млрд. долара. По-голяма част от имотите му сега са дадени на кредитори, включително сградата на GE. Наскоро Маклоу продаде две сгради на „лешояда" Сам Зел на цена с 50% по-ниска от тази, която той бе платил за тях.
Марк Цукерберг, CEO на Facebook

През 2008 състоянието на 23-годишния Цукерберг се изчисляваше на 1.5 млрд. долара. Въпреки че мрежата все още привлича милиони потребители всяка седмица, тя все още не прави толкова много пари, колкото би могла. В резултат Цукерберг загуби 600 млн. долара и също вече е само милионер.
Луис Гонда, основател на Lexington Commercial Holdings

Гонда притежаваше 20 милиона акции на AIG, което не му се отрази добре. Преди време той имаше 2 млрд. долара, но вече са много по-малко. Гонда също така дари милиони долари на лаборатории към университета UCLA.

......................

Имейлът вече не управлява комуникацията..

mediapool.bg

Имейлът в момента е кралят на комуникациите, но властта му си отива. Нова генерация услуги започват да заемат мястото му – такива като Twitter, Facebook и още безчет услуги се конкурират за място в новия свят, пише в анализ американският в. "Уолстрийт джърнал". Точно както имейлът преди едно десетилетие, така и сегашната промяна обещава цялостна промяна на начина, по който комуникираме – по начини, за които тепърва започваме да си представяме.

Ние все още използваме имейли, разбира се. Но имейлът беше по-добре пригоден за начина, по който бяхме свикнали да използваме Интернет – да влизаме и излизаме, да проверяваме периодично своята поща. Сега ние винаги сме в мрежата и сме свързани – независимо дали седим зад бюрото или чрез мобилния телефон.

Това, от своя страна, създава маса нови начини за общуване, които са по-бързи и по-забавни.

Защо да чакаш за отговор на имейл, когато имаш по-бърз отговор чрез непосредствени съобщения? Благодарение на Facebook, на някои въпроси може да бъде отговорено преди да бъдат зададени. Няма нужда да питаш приятелка дали е напуснала работа, ако тя е актуализирала своя публичен "статус" на сайта и казва, че е направила това.

Имейлът, задръстен в ерата на прикачените файлове, изглежда скучен в сравнение с услуги като Google Wave, които все още са в тестова фаза и които позволяват на потребителите да споделят снимки, като ги теглят и прехвърлят от десктоп в Wave, както и да вписват коментари в почти реално време.

Затова не е чудно, че докато комуникацията чрез имейли бележи ръст, други видове комуникационни услуги растат още по-бързо. През август тази година 276.9 милиона души са използвали имейл на територията на САЩ, няколко европейски страни, Австралия и Бразилия, по данни на агенция "Нилсен". Това е с 21% повече от август 2008 г., когато броят им е бил 229.2 милиона.

В същото време броят на потребителите на социалните мрежи и на друг тип общностни сайтове скача с 31% до 301.5 милиона човека.

Как тези нови способи ще променят начина, по който комуникираме? Да започнем от най-очевидното: Те правят нашето взаимодействие много по-бързо.

Преди години се изнервяхме, ако трябваше да чакаме пристигането на писмо повече от няколко дни. Доскоро се оплаквахме, ако за получаването на имейл е нужно повече от половин час. Днес мърморим, когато изпращането на съобщението отнема няколко секунди повече.

След няколко месеца може би ще сме недоволни, че нашите мобилни телефони не са в състояние автоматично да изпращат съобщения на приятели на определено разстояние, давайки им възможност да разберат, че сме наблизо (някои услуги вече дават възможност за това).

Тези нови услуги правят комуникацията по-честа и неформална – повече като коментар в блог или попътна бележка, отколкото съобщение, измислено специално за един човек. Няма нужда да се губи време в писане на дълъг имейл до половин дузина най-близки приятели за това как е минала ваканцията. Сега тези приятели, ако се интересуват, могат да се запознат с това в реално време. Вместо да изпращате няколко имейла седмично до шепа приятели, може да изпратите десетки съобщения на ден до стотици хора, които познавате или които едва познавате.

Twitter, например, дава възможност на потребителите да изпращат съобщения от 140 знака на хора, абонирани да ги виждат. Така вместо да пращате имейл на приятелите, че току що сте започнал нова работа, може да известите това на всички, които са избрали да ви "следват" и те да го видят. Може да създадете връзки към определени потребители или да пращате пряко лични съобщения.

Facebook е част от тази тенденция. Потребителите актуализират "статута" си и той се вижда от техните приятели. Те също могат да добавят връзки, коментари и пр. и затова не е нужна никаква входяща поща.

Редица други компании, от AOL и Yahoo! до прохождащи като Yammer, създават продукти, базирани на същия принцип.

Дейвид Ли от AOL казва, че това е изместване на in-box -а с "река, която продължава да тече и ти се гмуркаш в нея".

В същото време, макар комуникацията да е по-лесна и да се движи с по-висока скорост, тя става все по-малко персонализирана и губи откъм близост. Общуването става толкова лесно, че получателят знае колко малко време и мисъл се изисква от този, който изпраща съобщението. Да, вашите половин дузина най-близки приятели могат да следят как протича ваканцията ви. Но същото могат да правят и останалите 500 други "приятели". И ако вие знаете, че всички тези хора четат вашите постинги, вие може да кажете много по-малко, отколкото при други обстоятелства.

Друг очевиден недостатък е, че става по-трудно да се определи важността на различните съобщения. Когато хората с лекота могат да изпращат най-разнообразни съобщения – от това какво са закусили до въпроси относно плановете им за вечерта, много трудно е да определиш кои съобщения са наистина важни, кои изискват отговор. Претоварването с информация може да доведе някои хора от отказ да следят каквото и да е.

Това ни прави по-зависими от технологията, която подпомага комуникацията. Без софтуер, съдействащ за филтриране и организиране на информацията на базата на фактори, които смятаме за надеждни, ние сме изгубени.

Може би най-голямата промяна, настъпила с наследниците на имейла, е даването на по-голяма публичност за потребителите. В света на имейлите ти си твоето име, последвано от "dot-com." Това е всичко. В "новия" свят вие имате по-висок профил, в който влизат данни за това, което искате да споделяте и евентуално за това, което не искате.

Подобен публичен профил има своите плюсове и минуси. От една страна, подтиква хората към по-близко общуване, позволявайки им да разменят не само текстове, но и всякакъв вид лична информация. Вие знаете достатъчно за хората, с които говорите, дори преди да сте разменили и дума с тях.

Наличието на прекалено много лични данни обаче може да накара другите да избягват комуникация с вас. Ако аз искам да знам само за колко часа е насрочена срещата, не ме интересуват актуалната промяна на "статуса" ви и снимките на децата ви.

Това, което е добре да знаят за вас един вид получатели, може да не е приемливо по отношение на други.

Междувременно остава един голям въпрос: дали новите услуги спестяват време или напротив, изяждат по-голямата част от него?

Много от компаниите, предлагащи нови услуги, настояват, че те правят хората по-свободни.

Хората бяха много зависими от имейла, сега могат да използват правилния инструмент за правилната задача, коментира Джеф Типър, вицепрезидент на подразделението SharePoint в Microsoft.

Може би. Но вероятно има и друг начин да се мисли за всичко това. Може да се твърди, че тъй като разполагаме с повече начини да пращаме повече съобщения, ние губим повече време за това. Това може да ни прави по-продуктивни, но може и не. Ние се пристрастяваме към губенето на време, казваме на шефовете си, че търсим нещо, вместо просто да го направим, например. И ние без съмнение ще пилеем време в разменяне на безсмислени неща, може би за сметка на някаква по-смислена комуникация. Като това, да поговорим с някого лично.

......................