Последните мохикани на комунизма ?

Горбачов изнася скъпоплатени лекции, на два пъти основава партии

Ярузелски го грози 10 г. затвор, Егон Кренц пише книги

През 1989 г., когато комунизмът вървеше към своя край, повечето от неговите лидери бяха старци, изтощени физически и психически. Тази година се отбелязва 20 години от падането на Берлинската стена, събитие, което сложи край на студената война.
И е редно да си зададем въпроса какво правят в днешни дни някогашните властни комунистически лидери. Малцината останали живи вече не се наместват в политиката, а в повечето случаи наблюдават отстрани новия демократичен свят, разказва в своя обзор ДПА.

Най-активният е 78-годишният Михаил Горбачов. Въпреки че през 2006 г. претърпя операция на сънната артерия в мюнхенска болница, все още е здрав и редовно се появява на обществени места и изнася лекции на Запад. През 2002 г. създаде Социалдемократическа партия в Русия, на която бе лидер до 2004 г. Партията беше разпусната с решение на Върховния съд през април 2007 г. През октомври същата година Горбачов бе избран за председател на Общоруското обществено движение "Съюз на социалдемократите". Бившият съветски лидер критикува често управляващата партия "Единна Русия" на руския премиер Владимир Путин, за която твърди, че е "лош вариант на КПСС", тласкаща страната към еднопартийното й минало. През май тази година Горбачов отново обяви създаването на нова партия заедно с милиардера и бивш депутат от Държавната Дума Александър Лебедев, но после рожденият ден на новото политическо формирование бе отложено за неизвестно време.
В последните дни на комунизма Горбачов бе върховният лидер като генерален секретар на съветската Комунистическа партия от 1985 г. до 1991 г. Въпреки че в родината му мнозина го презират за това, че сложи край на ерата, когато Русия бе свръхсила,
Западът го уважава
Особено Германия за това, че мирно сложи край на 70-те години комунизъм. След въвеждане на политиката на реформи, известна като "перестройка", Горбачов изтегли съветската армия от Афганистан през 1989 г. и не предприе военни акции в момент, когато народни протести свалиха комунистическите режими в Източен Берлин, Прага, Будапеща, Букурещ и София. Порицавайки източногерманските комунисти за това, че се съпротивляват на реформите, той каза: "Тези, които действат прекалено късно, след това страдат цял живот." Като добър познавач на марксизма по-късно той заяви, че просто е следвал "непреодолимата логика на историята".
Полският комунистически лидер Войчех Ярузелски сега е слаб и болен 86-годишен старец. Той дори бе съден за създаването на "въоръжена престъпна организация", която използвал, когато е бил главнокомандващ на полската войска, за да вземе властта през 1981 г. Преговорите от кръглата маса с профсъюза "Солидарност" и други организации през 1989 г. бяха началото на края на деветте му години власт. Ярузелски подаде оставка като президент през 1990 г. Миналия ноември, носейки тъмни очила поради проблеми с очите (които станаха негова запазена марка), той се яви в съда, за да защити въведеното от него през 1981 г. военно положение. Неговият аргумент бе, че така е спасил страната от съветска инвазия
Поради здравословното си състояние оттогава той не се е явявал на повечето съдебни заседания. Ако бъде признат за виновен, може да лежи в затвора 10 г.
В Германия главният оцелял от стария комунистически елит е 72-годишният Егон Кренц, който тогава бе председател на Държавния съвет на Източна Германия само за няколко размирни седмици през 1989 г., от 18 октомври до 3 декември. Той наследи на този пост покойния Ерих Хонекер. Кренц излежа присъда в затвора заради това, че той и други бивши членове на партията са издавали заповеди да се стреля срещу всеки, опитващ се да напусне Източна Германия без разрешение. Обвинен бе за убийствата, извършени от граничарите на Берлинската стена през периода 1984-1989 г. През август 1997 г. съдът го призна за виновен по четири обвинения за убийство и го осъди на 6 години и шест месеца затвор
Съдът обаче взе предвид, че не е прибягнал до насилие по време на разпадането на комунизма. "Той беше ключов фактор в намаляване на напрежението, без който можеше да избухне гражданска война," заявиха съдиите. След обжалвания влиза в затвора едва 1999 г. и след непълни четири години през декември 2003 г. е освободен предсрочно. Сега живее в красива къща в Дирхаген на брега на Балтийско море. За разлика от Горбачов и Ярузелски Кренц не се срамува от комунистическата ера. Тази година той публикува спомени "Бележки от затвора", в които негодува срещу присъдата си, твърдейки, че това не е истинско правосъдие, а пристрастно решение на победителите
Кренц разказва, че за него е щяло да бъде унижение да моли за помилване. "Никога не съм хленчил за милосърдие", изтъкна той пред свои съпартийци, бивши комунисти, при една от редките си публични изяви през 2009 г. Бе поласкан, когато млада жена от публиката изрази носталгията си по "чистотата, реда и детските фестивали" на комунистическа Източна Германия.
"Капитализмът няма да е последната дума в историята: ще разберете това", заяви Кренц, чиято единствена критика е, че комунистическата практика е "деформирала" истинския социализъм. Непроменените възгледи на Кренц разгневи обществените организации, които защитават интересите на много хора, хвърлени в затвора за това, че са говорили свободно или чиято кариера е била унищожена от комунистическата тайна полиция.
Бившият висш комунистически ръководител твърди, че е "политически затворник" на капиталистическата система. "Това ужасно ядосва жертвите му", каза Хубертус Кнабе, директор на музея, посветен на затворените и убитите от комунистите, намиращ се в предградие на Берлин.

......................