Тик-так, тик-так - като бомба пулсира търпението на тълпата. Като рефрена на Мадона от "4 минути". 55 000 чакат 2 часа Нейно величество. И се дивят на огромната сцена. Диджей Пол Окуънфолд бе господар там за час. Стадионът прилича на огромна парти арена - осветена и пълна с купонджии, които танцуват от сърце. Мениджърът на Мадона
Гай Озири снима крещящите фенове така както прави на всяка спирка. После публикува фотосите на официалния й сайт. От 21 до 22 часа вървят само миксове. Публиката прави мексикански вълни. При всяко движение по сцената - пищи. Но това е Мадона, тя не излиза така лесно. Играе си с феновете като котка с мишка. Пуска сценичните работници да тичат по сцената и да разиграват скечове като клоуни. Дебеланковци танцуват с трупата й, смъкват гащи и разсмиват тълпата. 22 без една - мрак. Секунда по-късно лилава светлина облива публиката. Чува се Candy shop, танцьорите настъпват по сцената, а отзад изплува Мадона - разкрачена, нахакана, на М-трона си. Раздава го бавно и отчетливо - с чупките на перфектното си, изваяно с много фитнес и без компромиси тяло.
"Е, добре, София", закача се Кралицата и похваща Beat goes on. Върху релсите се плъзва белия "Ролс-ройс", натоварен с балет. Мадона и танцьорите й сменят визиите като фокусници. Третото парче - Human nature, тя изкарва с китара. Понавежда се досами феновете и ги дразни, движейки бедра
сякаш прави секс с китарата
После с "Воуг" вдига кръвното на феновете и се скрива под сцената с платформа. Още в началото се забеляза, че Мадона пее на синбек - песните й вървят, а тя наслагва върху гласа си. На нея от нищо не й пука, така че слага микрофона пред устата си, когато иска. Вокалът, който се чува на живо от сцената е правилен и достатъчно силен, напук на приказките по неин адрес. Докато се преоблича, публиката се наслаждава на Die another day. Двама от балетистите се правят на боксьори върху изплувалия ринг. Следващата сцена показва поп иконата и танцьорите в стайлинг, вдъхновен от Ню Йорк през 80-те, докато Мадж пее Into the Groove. Балетистите скачат с въже. На сцената излиза двойник на Майкъл Джексън и имитира лунната походка за няколко минути, а после сякаш потъва в сцената. "Нека почетем един от най-великите творци на всички времена", казва Мадона и шоуто продължава.
С бенд, яки жици и кълчеща се неумолимо с китарата, тя съвсем нокаутира с рок варианта на Borderline.
И ето тук Кралицата буквално полудя. She's not me. "Това е история, която е за вас, дами", казва великата провокаторка. Пее: "Тя не е мен, няма името ми, облича ми бельото и се прави на мен - това ми изкарва акъла. Но с нея никога няма да имаш това, което е наше." Три балерини, облечени като нея в различни периоди от кариерата й, стоят неподвижно на сцената. Мадона кръжи край тях и си прави с тях каквото поиска. Залепя устни върху облечената като булка и тук вече публиката е в мегаоргазъм. Мадона сваля воала и го завива около лицето на другата. Целува я дълго и страстно през плата. И сякаш превърта - мята се с нечовешка бързина по сцената, прави кълбо назад, удря бясно с юмруци по подиума и всичко, което прави, пак е секс. Някой вече има най-скъпите очила - тези, които допреди секунди са скривали очите на Кралицата. Защото в края на парчето тя ги мята в публиката, маха си поличката и хвърля и нея встрани. Тази част завършва с Music. После идва ред на Rain с елементи от "Юритмикс". Това вече е кулминацията на мултимедийната част - Devil Wouldn't Recognize. Освен знаковия ролс-ройс, тронът й, това, което взе акъла на меломаните, бе своеобразният полилей от две части на сцената. Той показва различни изображения, а ефектът с вълни и дъжд бе направо научна фантастика. Зад кръгъл екран, скрита, пее Мадона. В един момент, картините угасват и отвътре вече се вижда тя - в мрачно наметало,
легнала върху роял, на който акомпанира пианист
и цялата конструкция се върти в кръг. Големите танци, досущ като на карнавал или цирк, настъпват с La isla bonita, примесена с музиката на циганския оркестър трио "Колпаков". Те й дават да вземе въздух и сами изпяват Doli-Doli. Мадона сяда на столче като свенлива мома, а танцьор й сипва питие, все едно са на романтично рандеву. След като се налудува като ученичка, Мадона се кротва на столче и с китарата пак направо разтопява публиката с нежното изпълнение на You must love me - песента от "Евита", наградена с "Оскар". И пак е зад кулисите, за да се премени за финалната част. "Ако чакаш твърде дълго, ще бъде твърде късно. Нямаме лукс от много време", зове тя от голяма стена. На екрана се редуват американски продукти с надпис "Евтино", мелене на кайма, индустриални картини с тези на деца без крака, облени в кръв и стопени от глад някъде в Африка. Идва първото парче от последната част - "4 минути", която логично допълва предната. Танцьорите вече са сапьори и тикат напред големи колони, наподобяващи бомби. Имаме 4 минути да спасим света. Мадона не дава признак да е уморена. Танцува и пее, без да й мигне окото. А краят неумолимо приближава. С бяла ръкавица показва движения, запазена марка на Майкъл Джексън. Ляга пред публиката, слиза до хората, гардовете я ограждат. Насочва микрофона към хората и ги подканя да пеят. Качва се обратно горе. Стените показват Game over и аудиенцията с Нейно величество изтече. Тя има 15 минути, за да стигне до летището за полета си в 0,01.
Но дойде и поднесе това, което бе обещала - най-големия музикален оргазъм.
Боряна Колчагова/standartnews.com ......................
0 коментара:
Публикуване на коментар